Поредица „Атински
площади: ОМОНИЯ
Всички пътища в Атина водят
към площад ОМОНИЯ (Съединение)?
За мнозина от българите, живеещи
постоянно в Гърция и дошли преди повече от 10 години, площад Омония символизира
техния пръв досег до гръцкото общество и култура. Това е така, защото, до преди
десетина години, всички частни автобуси по маршрута България – Гърция пристигаха на и около площад Омония.
Тъй като, за около сто и повече
години, на този площад е било началото на осемте основни пътни артерии, водещи
към всички други краища на Атина – ул. Агио Костандину, ул. Пиреос, ул. Трети
септември, ул. Панепистимиу, ул. Атинас, ул. Стадиу, ул. Котопули (сега достъпна само за пешеходци) и улица Дору (сега пешеходна алея) – съвсем справедливо атинците казвали, че всички пътища водят към Омония.
Историята на площад Омония започва няколко години след освобождението на
Гърция от турско робство /1821/. През
1833 година архитектите Клеантис и Eduard Schaubert, наети от първия цар на
Гърция след освобождението – баварецът Отон, се заемат да изработят първия план
на бъдещата столица. По техните планове, площад Омония трябвало да има
четириъгълна форма и да се нарича площад „Анактора“ (Царски палати), тъй като се планирало там да бъде изграден
палатът на гръцкия цар, а и всички важни държавни сгради. Година по-късно,
обаче, архитектът Лео фон Кленце получава поръчка да промени тези планове, тъй
като местоположението на царските палати е променено. Лео фон Кленце предлага площадът
да има кръгла форма и да бъде наречен площад Отон, в чест на новопристигналия
пръв монарх на Гърция.
Площад Омония /съединение/ получава
сегашното си име през 1862 година, в чест на помиряването на двете основни и
враждуващи политически групировки по онова време – Орини/ планинци/ и Педини
/хора от равнината/. Тяхното помирение и съединение било отпразнувано с народни
веселия на площада, който тогава се намирал в покрайнините на Атина, и съвсем
естествено хората започнали да го наричат Площадът на Съединението, тоест
Платиа Омониас.
До към края на осемнадесети век, с
разрастването на Атина, постепенно площад Омония се превръща във възлова пътна
артерия, а с изграждането на линиите на електрическия влак и подземната
едноименна негова спирка през 1880 година, окончателно се превръща в „центъра
на Атина“, към който „водят всички пътища“.
Като че ли, най-красив е площад Омония през
1930 година. Тогава срещу всяка улица, която „излиза“ на площада е поставена и
по една статуя на муза. Понеже музите са 9, а улиците, излизащи на Омония, били
8, за последната статуя, на деветата
муза, Кальопи, нямало място и така тя се озовала в подземието, в голяма близост
до тоалетните на спирка Омония на електрическия влак. От тогава датира и
фразата: «Που πας; - Πάω στην
Καλλιόπη» (Къде отиваш?
Отивам до Кальопи – тоест, до тоалетната). Изразът все още се
използва от по-възрастните атиняни.
Вижте едино кратко видео на площад Омония и
неговото развитие във времето, преди да се превърне в това, което е днес – едно
безформено, безвкусно място изпълнено с грозни бетонни блокове, които би
трябвало да играят ролята на пейки...
