ПОСЕЩЕНИЕТО НА ОБАМА В АТИНА ИЛИ КАК ИМПЕРАТОРЪТ РЕШИ ДА СЕ УВЕРИ, ЧЕ КОЛОНИАЛНИТЕ ПОДАННИЦИ СА МУ ВЕРНИ

ПОСЕЩЕНИЕТО НА ОБАМА В АТИНА ИЛИ КАК ИМПЕРАТОРЪТ РЕШИ ДА СЕ УВЕРИ, ЧЕ КОЛОНИАЛНИТЕ ПОДАННИЦИ СА МУ ВЕРНИ

   Днес, в Атина, пристигна Обама. Знаете го, онзи дето се прави на президент на САЩ и изпълнява това, което му наредят неговите „спонсори“, разбирай – много богатите хора, които искат той да прокарва техните интереси и за това са спонсорирали кампаниите му за президент и ще го спонсорират, когато престане да бъде президент – с почетни, доходоносни длъжности, не носещи особена отговорност, създадени точно за ватерани, обслужвали интересите на тези важни хора, с огромни икономически интереси навсякъде по света.

   Обама избра много особен момент за да дойде в Атина. Просто е невъзможно специалистите на Белия дом да са пропуснали малката подробност, че 15 ноември е много близо до 17 ноември, една дата, която за гръцките леви прогресивни сили много значи.... Преди да продължа, нека да обясня какво е 17 ноември за гърците. На тази дата, през 1974 година, студентите и гръцката комунистическа партия, която тогава е в нелегалност, неподкрепяни от никого световно, окупират Политехническия университет на Атина и заявяват, че ще умрат, ако трябва, но желаят оставката на хунтата на Пападопулос. Хунтата на Пападопулос пък е „произведение“ на САЩ... Наистина, за да падне Хунтата в Гърция, много студенти умират, прегазени са с танкове, изтезавани са, превръщат се в истински „светци и мъченици“ на правото за политическа свобода без ограничения.  Та, така, след падането на Хунтата, 17 ноември се превръща в символ на СВОБОДАТА за Гърция. На тази дата хиляди хора се стичат да положат цветя пред сградата на Политехниката и после следва МИРЕН протест – манифестация до Посолството на САЩ в Атина, защото тъкмо САЩ е дъравата, която най-яростно подкрепя диктатурата на Пападопулос в Гръция / 1967 – 1974/.  И това  - от 1975 до днес.

  Точно поради горните причини, пристигането на Обама в Атина ДВА ДНИ преди честването е толкова, меко казано – грозно и предизвикващо обществения гняв.

  Президентът на САЩ пристигна за да види дали наистина „колонията“ му се е подчинила... – това са коментарите в Атина.

  Въпреки забраните за протести и митинги, на 15.11.2016 имаше митинг на Гръцката Комунистическа Партия, която не се побоя да наруши „ колониалните закони“.

  Ципрас, който до скоро се правеше на ляв, в момента е в компанията на Обама, докато са в прогрес изявите, организирани от много и различни социални групи  „срещу агресивната политика на  САЩ и в памет на загиналите в борбата срещу Хунтата“.

Защо Радев беше избран за президент на България?

Защо Радев беше избран за президент на България?

   За мнозина чуждестранни наблюдатели изборът на Радев за президент остава една загадка – как стана така, че България, която е един от най-ревностните привърженици на Обединена Европа, избра за президент човек, който е започнал своята кариера от основните структури на комунистическата държава, каквато е школата за пилоти в Долна Митрополия, където просто не ставаше някой несъгласен с държавния апарат да влезе?!

  Повечето мислещи българи просто знаеха, от момента, в който бе обявена кандидатурата на бригаден генерал Радев, че той ще бъде следващият президент, въпреки, че кандидат-президентските двойки бяха 23 и българският народ имаше голям избор що се отнася до политиките, които ще бъдат прилагани от  бъдещия президент.

  От 23-те двойки още по начало стана ясно, че 18 няма да имат време да запознаят избирателите с това, което мислят, това, което смятат, че трябва да бъде приложено за да излезе България от кризата и от ситуацията, в която сама постави себе си.

  Повечето кандидати не разполагаха нито с организации, нито с пари за да създадат подобни организации по места, нито със средства за афиши, партита и т.н. на които да разяснят своите гледища за развитието на България.

  Господата Радев, Орешарски, Марешки, Каракачанов и г-жа Цачева бяха „напред с материала“ още от старта.

  Спомняте ли си какво направи Радев преди два месеца? Отказа се от поста си в армията /така ли се отказваш от постоянна заплата, кариера, сигурност, ако не си и толкова сигурен?/ - той стана познат още преди да бъдат обявени кандидатурите. И аз, като българка в чужбина, се „изгордях“ с тази смела постъпка на „Генерала“ –  най-сетне някой се беше осмелил да изправи глава срещу съсипването на малкото останало от онази прекрасна епоха, от „комунизма“, когато всички имахме безплатно образование, здравеопазване, отопление и никой съдебен изпълнител не ни чукаше на вратата при първата закъсняла вноска за отопление...

  Орешарски е известно, че е любимецът на българите от турско потекло. Повечето от тях смятат, че ако стане президент, автоматично ще се върнем 50 години назад и пак ще съществува комунизъм. Орешарски имаше своите „сигурни“ гласове още преди да се кандидатира.

  Марешки започна своята надпревара за президентския пост преди около две години, когато се осмели да продава на половин цена бензина във Варна, заставайки срещу огромни конгломерати като Лук ойл, Петрол и т.н. Все ми се ще да вярвам, че тогава не е имал на ум да се кандидатира за президент, а просто е направил всичко от добро сърце и в интерес на българите. Колко от нас искат да повярват на това? И „марешката“ кампания започна преди повече от 2 години и главно го подкрепиха хора, които са уморени да работят и да не смогват да плащат. Те си въобразяваха, че ако Марешки излезе президент, той ще съумее да съчетае оставането ни в Европа с връщането на обществото в онзи хубав период – комунизма, когато не ни беше проблем ако работим да си напълним резервоара на колата, да имаме отопление и храна, да образоваме децата ни... Ефтиния.
  Каракачанов е любимец на "Атака", която пък си има своя кръг избиратели - крайно дясна партия, която прокламира ценностите на... комунизма... Очаквано бе, че Каракачанов ще получи гласовете на всички малко или много "сталинисти", които очакват ставайки президент, той да им върне хубавото минало - комунизма.

  Цачева беше един от фаворитите още с обявяването на кандидатурата и, поради простата причина, че беше подкрепена от Бойко. Сини, жълти, зелени и бенбени се организираха около тази кандидатура поради причини, които нямаха нищо общо с личността на Цачева. Едни решиха, че ако не са с Цецка, ще се върне комунизмът, други – че ще загубят санирането на стария блок, в който живеят, трети, че ще си изгубят службата в държавната институция, където са поставени от администрацията на Борисов, четвърти – че ще загубят контракта, който са сключили с държавна институция ако правителството на Бойко се срине /и с тези европейски програми, които текат – това бяха много, но недостатъчно, хора/.

  Тези петима кандидати имаха преимущество още от началото. Те бяха кандидатите, които знаят, че или зад гърба си трябва да имаш стабилна партия или трябва да си започнал предизборната кампания 2 или повече години преди изборите.

  Читиримата първо-обсъдени тук  кандидати бяха отчели, че Българинът се е уморил от демокрация и му липсват онези години, когато с една заплата на висшист успяваше да живее почтенно, ако не богато.

  Поради горните причини се стигна до финала на 06.11.2016 – независимо от идеите им -  18 кандидат-двойки почти не „бяха чути“ . Особено тези, които не бяха подкрепени от партия.

  И идваме на днешната дилема – Радев или Цачева?

Разглеждайки биографиите на двамата, става ясно, че Радев е праволинеен, неговата кариера се развива по пътя предвиден за развитие, няма сътресения, няма политически залитания, няма изявления, които са грозни. В същото време Цачева е била член на БКП, СДС, ГЕРБ и .... Генерал Радев влиза във Висшето военно-въздушно училище с кандидат студентски изпит, Цачева влиза без приемен изпит. И така, редица сравнения....

Който и друг кандидат да беше подкрепил ГЕРБ, щеше да има по-добри шансове.

В избора изигра роля и носталгията на Българина по миналото и по миналото величие на Народната Република. Грешно мнозина избиратели вярват, че Радев ще върне времето назад и България отново ще има силна войска, социално равенство, безплатно здравеопазване и образование, работа  за всички.

На практика, българският народ НЕ ИЗБРА РАДЕВ, той се отрече от това, което живее България в момента – див запад в европейско, българско издание.

 

Поредица „Площадите на Атина“: ПЛОЩАД СИНДАГМА

ПЛОЩАД СИНДАГМА

    Първата забележителност, която посещава всеки турист пристигнал в Атина, дори преди Акропола,  е  Парламентът. Парламентът е онази сграда пред която има ден и нощ по двама гардове, така наречените „цолядес“ – войници облечени в традиционната гръцка военна носия с фустанела /разкроена пола/, които стоят абсолютно неподвижни, каквото и да се случва около тях. Между другото, разрешено е туристите да се снимат с цолядес, но е абсолютно забранено да ги докосват и по тази причина, до тях винаги има един наблюдаващ обикновен войник, който ги пази от невъзпитани туристи, които се изкушават, например, да ги... погъделичкат.

  Площадът пред гръцкият Парламент /Вули/ се нарича Синдагма, тоест площад Конституция.

  До 1834 година на мястото на площад Синдагма съществуват градини, местността носи наименованието „Периволя“ и е извън пределите на града. През 1834 година започва строежът на царските палати, които се намират в близост и площадът е наречен „Площад на палатите“, тоест „Платиа Анакторон“. След Революцията от 3-ти септември 1843 година, в следствие на която царят на Гърция, Отон, е принуден да приеме свикването на Народно събрание и приемане на  конституция, с което Гърция става Конституционна монархия, площадът е преименуван на площад  Конституция /Синдагма/ .

  С течение на времето, площад Синдагма многократно променя своята архитектура, но винаги е бил любимо място за разходки /а често и всякакъв вид стачки, поради близостта му до Парламента/ на атиняни. В миналото около него и на него са били разположени най-скъпите и най-изискани кафенета, ресторанти и хотели, където се събирало висшето общество на столицата.

  Вижте как се е променял площад Синдагма през годините в едно кратко видео: 

 Снимка на площад Синдагма: Ирини Димитрова

 

 

Всички пътища в Атина водят към площад ОМОНИЯ

Поредица „Атински площади: ОМОНИЯ

Всички пътища в Атина водят към площад ОМОНИЯ (Съединение)?

  За мнозина от българите, живеещи постоянно в Гърция и дошли преди повече от 10 години, площад Омония символизира техния пръв досег до гръцкото общество и култура. Това е така, защото, до преди десетина години, всички частни автобуси по маршрута България – Гърция  пристигаха на и около площад Омония.

  Тъй като, за около сто и повече години, на този площад е било началото на осемте основни пътни артерии, водещи към всички други краища на Атина – ул. Агио Костандину, ул. Пиреос, ул. Трети септември, ул. Панепистимиу, ул. Атинас, ул. Стадиу, ул. Котопули (сега достъпна само за пешеходци) и улица Дору (сега пешеходна алея) – съвсем справедливо атинците казвали, че всички пътища водят към Омония.

  Историята на площад Омония започва няколко години след освобождението на Гърция от турско робство  /1821/. През 1833 година архитектите Клеантис и  Eduard Schaubert, наети от първия цар на Гърция след освобождението – баварецът Отон, се заемат да изработят първия план на бъдещата столица. По техните планове, площад Омония трябвало да има четириъгълна форма и да се нарича площад „Анактора“ (Царски палати), тъй като се планирало там да бъде изграден палатът на гръцкия цар, а и всички важни държавни сгради. Година по-късно, обаче, архитектът Лео фон Кленце получава поръчка да промени тези планове, тъй като местоположението на царските палати е променено. Лео фон Кленце предлага площадът да има кръгла форма и да бъде наречен площад Отон, в чест на новопристигналия пръв монарх на Гърция.  

  Площад Омония /съединение/ получава сегашното си име през 1862 година, в чест на помиряването на двете основни и враждуващи политически групировки по онова време – Орини/ планинци/ и Педини /хора от равнината/. Тяхното помирение и съединение било отпразнувано с народни веселия на площада, който тогава се намирал в покрайнините на Атина, и съвсем естествено хората започнали да го наричат Площадът на Съединението, тоест Платиа Омониас.

  До към края на осемнадесети век, с разрастването на Атина, постепенно площад Омония се превръща във възлова пътна артерия, а с изграждането на линиите на електрическия влак и подземната едноименна негова спирка през 1880 година, окончателно се превръща в „центъра на Атина“, към който „водят всички пътища“.

   Като че ли, най-красив е площад Омония през 1930 година. Тогава срещу всяка улица, която „излиза“ на площада е поставена и по една статуя на муза. Понеже музите са 9, а улиците, излизащи на Омония, били 8,  за последната статуя, на деветата муза, Кальопи, нямало място и така тя се озовала в подземието, в голяма близост до тоалетните на спирка Омония на електрическия влак. От тогава датира и фразата: «Που πας; - Πάω στην Καλλιόπη» (Къде отиваш? Отивам до Кальопи – тоест, до тоалетната). Изразът все още се използва от по-възрастните атиняни.

    Вижте едино кратко видео на площад Омония и неговото развитие във времето, преди да се превърне в това, което е днес – едно безформено, безвкусно място изпълнено с грозни бетонни блокове, които би трябвало да играят ролята на пейки...