Защо Радев беше избран за президент на България?

Защо Радев беше избран за президент на България?

   За мнозина чуждестранни наблюдатели изборът на Радев за президент остава една загадка – как стана така, че България, която е един от най-ревностните привърженици на Обединена Европа, избра за президент човек, който е започнал своята кариера от основните структури на комунистическата държава, каквато е школата за пилоти в Долна Митрополия, където просто не ставаше някой несъгласен с държавния апарат да влезе?!

  Повечето мислещи българи просто знаеха, от момента, в който бе обявена кандидатурата на бригаден генерал Радев, че той ще бъде следващият президент, въпреки, че кандидат-президентските двойки бяха 23 и българският народ имаше голям избор що се отнася до политиките, които ще бъдат прилагани от  бъдещия президент.

  От 23-те двойки още по начало стана ясно, че 18 няма да имат време да запознаят избирателите с това, което мислят, това, което смятат, че трябва да бъде приложено за да излезе България от кризата и от ситуацията, в която сама постави себе си.

  Повечето кандидати не разполагаха нито с организации, нито с пари за да създадат подобни организации по места, нито със средства за афиши, партита и т.н. на които да разяснят своите гледища за развитието на България.

  Господата Радев, Орешарски, Марешки, Каракачанов и г-жа Цачева бяха „напред с материала“ още от старта.

  Спомняте ли си какво направи Радев преди два месеца? Отказа се от поста си в армията /така ли се отказваш от постоянна заплата, кариера, сигурност, ако не си и толкова сигурен?/ - той стана познат още преди да бъдат обявени кандидатурите. И аз, като българка в чужбина, се „изгордях“ с тази смела постъпка на „Генерала“ –  най-сетне някой се беше осмелил да изправи глава срещу съсипването на малкото останало от онази прекрасна епоха, от „комунизма“, когато всички имахме безплатно образование, здравеопазване, отопление и никой съдебен изпълнител не ни чукаше на вратата при първата закъсняла вноска за отопление...

  Орешарски е известно, че е любимецът на българите от турско потекло. Повечето от тях смятат, че ако стане президент, автоматично ще се върнем 50 години назад и пак ще съществува комунизъм. Орешарски имаше своите „сигурни“ гласове още преди да се кандидатира.

  Марешки започна своята надпревара за президентския пост преди около две години, когато се осмели да продава на половин цена бензина във Варна, заставайки срещу огромни конгломерати като Лук ойл, Петрол и т.н. Все ми се ще да вярвам, че тогава не е имал на ум да се кандидатира за президент, а просто е направил всичко от добро сърце и в интерес на българите. Колко от нас искат да повярват на това? И „марешката“ кампания започна преди повече от 2 години и главно го подкрепиха хора, които са уморени да работят и да не смогват да плащат. Те си въобразяваха, че ако Марешки излезе президент, той ще съумее да съчетае оставането ни в Европа с връщането на обществото в онзи хубав период – комунизма, когато не ни беше проблем ако работим да си напълним резервоара на колата, да имаме отопление и храна, да образоваме децата ни... Ефтиния.
  Каракачанов е любимец на "Атака", която пък си има своя кръг избиратели - крайно дясна партия, която прокламира ценностите на... комунизма... Очаквано бе, че Каракачанов ще получи гласовете на всички малко или много "сталинисти", които очакват ставайки президент, той да им върне хубавото минало - комунизма.

  Цачева беше един от фаворитите още с обявяването на кандидатурата и, поради простата причина, че беше подкрепена от Бойко. Сини, жълти, зелени и бенбени се организираха около тази кандидатура поради причини, които нямаха нищо общо с личността на Цачева. Едни решиха, че ако не са с Цецка, ще се върне комунизмът, други – че ще загубят санирането на стария блок, в който живеят, трети, че ще си изгубят службата в държавната институция, където са поставени от администрацията на Борисов, четвърти – че ще загубят контракта, който са сключили с държавна институция ако правителството на Бойко се срине /и с тези европейски програми, които текат – това бяха много, но недостатъчно, хора/.

  Тези петима кандидати имаха преимущество още от началото. Те бяха кандидатите, които знаят, че или зад гърба си трябва да имаш стабилна партия или трябва да си започнал предизборната кампания 2 или повече години преди изборите.

  Читиримата първо-обсъдени тук  кандидати бяха отчели, че Българинът се е уморил от демокрация и му липсват онези години, когато с една заплата на висшист успяваше да живее почтенно, ако не богато.

  Поради горните причини се стигна до финала на 06.11.2016 – независимо от идеите им -  18 кандидат-двойки почти не „бяха чути“ . Особено тези, които не бяха подкрепени от партия.

  И идваме на днешната дилема – Радев или Цачева?

Разглеждайки биографиите на двамата, става ясно, че Радев е праволинеен, неговата кариера се развива по пътя предвиден за развитие, няма сътресения, няма политически залитания, няма изявления, които са грозни. В същото време Цачева е била член на БКП, СДС, ГЕРБ и .... Генерал Радев влиза във Висшето военно-въздушно училище с кандидат студентски изпит, Цачева влиза без приемен изпит. И така, редица сравнения....

Който и друг кандидат да беше подкрепил ГЕРБ, щеше да има по-добри шансове.

В избора изигра роля и носталгията на Българина по миналото и по миналото величие на Народната Република. Грешно мнозина избиратели вярват, че Радев ще върне времето назад и България отново ще има силна войска, социално равенство, безплатно здравеопазване и образование, работа  за всички.

На практика, българският народ НЕ ИЗБРА РАДЕВ, той се отрече от това, което живее България в момента – див запад в европейско, българско издание.